НЕБОСТЪРГАЧ ЛИ Е ХОТЕЛ РОДИНА?

Колко висока е сградата Златен век, срещу която множество протестъри, та днес и Спаси София ни призовават да протестираме?
Ами по-ниска е от хотел Родина – гордост на социалистическото строителство, която никой никога не си е позволявал да нарича небостъргач.
Колко пъти сградата, която вече е в процес на изграждане беше наричана небостъргач с твърденията, че ще спре гледката към Витоша – ами, гледка няма как да спре, тъй като сградите под Японския хотел (днес Маринела) по принцип не я виждат, а всички останали сгради ще продължат да гледат това, което виждат в момента от Витоша.
Единствено част от гостите на хотел Маринела могат да бъдат ощетени.
Колко пъти бяха отправяни какви ли не съмнения относно законността на този строеж, та компанията дори представи пълна информация за проекта.
Днес обаче вече всичко е забравено и песента се започва на нов глас, сякаш този цирк не беше разиграван миналата година.
Преди два дни видяха, че около строежа е изградено съоръжение за безопасно преминаване на гражданите и да, то наистина навлиза в част от улицата.
Незабавно се пуснаха в ход дежурните изречения за корупция, заграбване, своеволие, безнаказаност, та до наема – че бил за жълти стотинки. Стига се до там инвеститора да поставя табели на строежа, с които да огласява публично наемите и таксите, които заплаща на Общината.
Днес, понеже всички в квартала разбраха, че не са жълти стотинки, протестерите развяха отново знамето на презастрояването, небостъргачите, кръговото и т.н.
Защо някой иска да Спаси София от инвеститори, които през годините са създали толкова много прекрасни сгради.
Как може един съвременен голям град да се развива без инвестиции, без хора и компании, които искат да вложат усилия и средства в строителство и инфраструктура.
Дали е възможно да се построи въобще обект, ако не е заграден?
Ако не е заграден ще се намерят хора, които да протестират, че може да се случи някое нещастие, ако пък е заграден с учудване на всички се намират и такива, които протестират, че е заградено!!!
Вярно е, че е не е приятно да се затварят улици и тротоари за каквато и да била строителна или ремонтна дейност – за метро, за прокарване на тръби, за полагане на асфалт, за изграждане на инфраструктура, но не е ли това за доброто на града?
Може ли всичко това да се обърне срещу развитието на нашия град?
Можело – защото незабавно се появяват хора, които целенасочено всяват смут в гражданското общество, захапвайки още недооглозгания кокал от случая с кмета на Младост.
Защо хората си мислят, че след като някой взима рушвети, то всички го правят?
И ако е така, то познатата схема на Десискава Иванчева след протести – изнудване може пък да проработи навсякъде.
Защото манипулацията идва веднага след действията на компании, които се опитват да свършат своята работа.
Повечето протести, организирани от хора, желаещи да са на гребена на вълната, за да популяризират своята дейност в защита на обществото са обикновено срещу ремонтни или строителни дейности, защото всичко това е на показ и е пред очите ни.
Използвайки, че всички обекти на които се работи са шумни, прашни, инфраструктурата около тях е затруднена, всичко това дава повод много хора да бъдат въвлечени в една много проста манипулация, целяща единствено организаторът на цялото това нещо да излезе на преден план, да се забележи, да се запомни и най-важното – да се види, че каузата му е за хората и за нищо друго.
Има ли компания Артекс Инженеринг разрешително за затваряне на тротоарната част към обекта си на ул. Златен рог 10?
Оказва се, че има – въпреки проверките и неспокойствието на общинския съветник Войслав Тодоров от „Нормална държава“ и специално създадения Инициативен комитет срещу изграждането на високата сграда на Златен рог.
Може ли да си позволи подобно нарушение инвеститор от ранга на Артекс, чийто обекти се гледат под лупа от будните членове на Кадиев денонощно, както и от различни други лица с обществени каузи, тропащи по вратите на инвеститорите.
И вместо да се радваме, че градът ни ще става все по-хубав със значими проекти и с интересни нови сгради, то с лека ръка можем да отхвърлим инвестиционни намерения, обмисляни с години.
Защото българските компании, които днес строят качествено са наистина малко и непрекъснато се подлагат на съмнения действията им, заплашват се, спира се работата им, забавят се проектите им, само за да се угоди на малката група от хора, вечно търсещи някакви машинации, защото все те са наясно с проблемите.
А и защо да не се говори повече за тях, идват нови избори и ще има някой, който е защитавал гражданите… като например проектите Спаси София, Спаси Пирин, всякакви инициативни комитети като „За зелен Младост“, граждански отпори и т.н. и т.н. – все едни и същи хора и организации, които омръзнаха на всички.
Защото има и граждани, които не желаят да бъдат спасявани по този начин.
Защото искат хубави сгради, искат кръстовища на две нива, кръгови кръстовища, растяща икономика, искат близките им да имат работа и да могат да бъдат спокойни за бъдещето на децата си.
Искат работещи български компании с качествено строителство, които да мислят за града им, а не политици с нездрави амбиции, търсещи начин да трупат дивиденти и активи в своя абстрактен политически път.

Повече за архитектурния шедьовър на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ може да прочетете ТУК.