Общински кмет срещу правото на частна собственост

Отново протести от 10 човека срещу строителство в столицата.
Този път в кв. Младост събралите се протестират заради желанието на собственик с напълно законни документи, който иска да построи 2 малки 3-етажни сгради върху земята на дедите си, с чийто строеж ще бъдат премахнати няколко стари постройки.
Въпреки че строежът само граничи с междублокова градинка, това създава повод да се излезе на протест, да се ангажират медиите и общината с разрешаването на казус, какъвто не съществува.
Всеки има право да строи на собствената си земя, щом разполага с всички необходими документи за това и никакви претенции от страна на събрали се бъдещи съседи не могат да бъдат оправдани.
Нормално ли е ако кметът на общината се явява като съорганизатор на протестни действия и вместо да разрешава – създава проблеми, разпространявайки нездрави твърдения, че всички градинки и паркове в София ще бъдат приватизирани и застроени, обявявайки се открито срещу правото на частна собственост.
Може ли първата мисъл на кметицата г-жа Десислава Иванчева да бъде да повика съпартийците си и да вдигне хората под тревога, че се случва нещо нередно и незаконно в нейната община. Очевиден е фактът, че кмета на една голяма община в София като Младост се управлява от политически партии и сили, които не успяха да се промъкнат в парламента. Със своето некомпетентно управление г-жа Десислава Иванчева е блокирала напълно работата на администрацията в община Младост. Хора, специалисти и дори нейни съпартийци хвърлят оставките си и бягат в невъзможност да изпълняват задълженията си. Миналата година се наложи дори председателя на партията, издигнала я за кмет г-н Георги Кадиев да се извинява на гражданите на Младост.
Естествено сред така наречените протестиращи не може да не се забележи общинският съветник от партия „Нормална държава“ г- н Войслав Тодоров, ставайки вече досаден със своето присъствие – той доскоро протестираше на подобни сбирки и в кв. Лозенец.
Напомняме на тези наши съграждани, че се намират и живеят в град, който трябва непрекъснато да се развива.
Ако с дежурното изречение, че някаква част от София е вече презастроена и нямало вече накъде, можем да зададем резонния въпрос: Защо се протестира от същите тези организирани граждани срещу високи сгради, изградени по съвременни технологии с подземни гаражи, с ангажимент към околната им инфраструктура и ландшафтна архитектура и които биха могли да приютят в себе си много семейства?
Не бива да се забравя мотото на София: Расте, но не старее!, която в последните години като че ли го е ударила само на старост.
Явно ще чакаме софийските панелки да рухнат, за да може да се построи нещо ново.